Всяка нощ плача от щастие,
когато потъвам в обятията ти.
Всяка нощ е дъх и мечтание,
щом устните ти са върху моите.
И всяка нощ съм аз светлина,
когато те назовавам, любими.
И всяка нощ е разсъблечена,
а аз и ти сме така мълчаливи.
И как да не спира дъха ми,
и как бих могла да говоря?
И нужни ли са нам думите?-
щом тя почука на вратата ни.
И когато нощта си замине –
в деня пак ще си те спомня.
И когато пак се свечери
в нощта за теб ще се върна.
И звездите ще изпопадат,
слезли долу чак до земята.
И мост от лъчи ще построят,
мост между нощта и денят.
И път от цветя ще разстилат
и всичко ще е мълчаливо.
© Лили Вълчева All rights reserved.