Помня градината с червени рози,
най-красивата сред тях бе ти
и как слънцето в небето синьо
закриляше две влюбени души.
Съдбата с четка багрите нанася,
чрез нас рисува приказен пейзаж.
От цветовете музика извира,
превръща ни в пролетен колаж.
Думите изпълват с нежна обич
пролуките от нощна тишина.
С порив силен идват дните,
живеем с теб във свят на чудеса. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up