Добро е утрото за всички,
но моето е по-добро.
Разрошил сутринта косички,
белее моето сребро.
И всяко утро ми е радост,
и всяко слънце е другар.
В душата си усещам сладост,
че този ден е моят дар.
Че Господ дните ми ги дава
да го прославям всеки ден.
Той взема всичко, но раздава
на другите, но и на мен.
Затуй му паля аз свещичка
в израсналия в мене храм.
За мен приготвил е звездичка,
за да не бъда горе сам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Споделям написаното от Мисана, поздрави и от мен
за прекрасния стих!