Наслушах се на мълчание…
Научих се да ми говориш наум.
Мълчеше с моето страдание.
Говорех със тебе… насън.
В очите ти думите неми прочитах,
в очите ми сухи дъждове валят.
Безгласни въпроси остават нечути.
В ушите ми измислени вини пищят.
Намълча ли се вече?
Мислиш, че с това ме наказваш?
А всъщност …
да спра да те обичам ми подсказваш…