Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!
Спи Дворецът пуст,невесел,
спомени шушкат тук и там.
Полъхът в завесите провесен
гледа я очудено и ням.
А пък Мо навярно вече
с писалката в ръка,
прагматизмът утвърждава
с прозаичен поглед в някоя вълна.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up