Влакът ни спря на последната гара,
пред нас е пустеещ и тъжен перон.
Прелистихме заедно петдесет календара,
"уморени коне" сме, като след маратон.
Житейски закон – какво да се прави,
за вечност роден е само Христос.
Кой ще те пита дали ти се нрави,
гол си дошъл – гол си тръгваш и бос...
Прашинки нищожни– ето какво сме,
хаотично танцуващи в сноп светлина.
Които с надежда си задават въпроса,
втори шанс има ли там в вечността. ...