Решихме да си построим гнездо отново,

че първите ни - бури зли отвяха.

И вярвахме, когато бъде то готово,

ще имаме пак с тебе топла стряха.

Не знам защо, но някак си не се получи-

строях го аз насам, а ти - нататък.

Понеже тебе друга, мене друг е учил,

гнездото ни все беше с недостатък.

Децата ни, "добри роднини и съседи",

започнаха съвети да ни дават.

Не забелязвахме, че те са "кривогледи"

и вместо нас започват да решават...

Строихме упорито няколко години,

накрая заприлича то на къща.

Ала забравихме да сложим и комини -

напълнихме го с дим, бърлога съща.

Направихме комини, вредом проветрихме,

замазахме - отгдето е димяло.

Студено беше ни, във него пак се свихме

и ето - уж гнездото ни е цяло...

Отвън приличаше на старите ни къщи.

Но ние с теб - не бяхме вече същи.