Feb 25, 2010, 12:05 AM

Второто име на жената... 

  Poetry » White poetry
542 0 2

Победи ме, мили... Победи ме!

Откровени бяха и очите ми за теб...

За първото не искам днес да става дума,

едва ли песнопейски рев ще жегне гордостта ти...

Оглозга ме на интервали без отчетни книги,

накрая хвърли върху тялото ми етикет,

на който те прочетох с екзалтирано мълвене

и се оттеглих във покоите на безсъзнанието...

Часовникът ли спря, или си чух сърдечния туптеж?

Проблеснаха иглите на неправдата...

Нелепо изкривен ли беше моят мироглед?

Или преля оная чаша в дъното на пазвата ми?

Не те обичам? Пак си помисли, преди да правиш сметки...

Дали от корена се ражда здравото стъбло, или му трябва обич?

Аз исках просто да опазя вярата, която ме крепеше...

Получих... нищо... Но и ти какво получи?

Победи ме, мили... Победи ме!

За пореден път доказа колко силно името " Наивност"

се е влюбило в сърцето на жената...

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??