Oct 28, 2015, 4:41 PM

Вяло ... 

  Poetry
368 0 1

 

 

Намерих я случайно.

Горе, на тавана, във кашон ...

Скрита нявга тайно -

моята любов без дом ...

Боже, колко бе отдавна ...

Сега е овехтяла като мене -

само шала ми е нов ...

Дали е останала звезда

в друга нечия Вселена

или гасне сам сама -

комета към Слънцето поела ...?

Знам ли! От онзи огън

стрелкат се сега искрици

само в незабравен спомен

за черните изгарящи зеници ...

А душата, натежала от тъга

по отминало за двама време,

се излива бавно, като смола

в случайно, вяло стихотворение ...

 

 

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, приятели, и особено на г-н Димитров за окуражителния му отзив! Поздрави от мен!
Random works
: ??:??