Sep 28, 2004, 10:30 PM

Вяра 

  Poetry
1391 0 0
Казват,че любовта няма край.
Казват,че тя е като приказен рай,
но защо ли аз не мога да я изживея,
кога най-после ще мога и аз щастливо да се смея.

Чудя се кога щастието ще почука и на моята врата,
докога ще трябва да живея в самота
постоянно виждам влюбени хора покрай мен,
но на мен светът ми се вижда ужасно студен.

Но въпреки всичко аз вярвам,че ти съществуваш
и от голямата любов не се страхуваш,
и зная,че ще се срещнем с тебе скоро
ще бъда щастлива аз отново.

Ти си някъде там-самотен в нощта,
както аз съм сама сега
и виждам твоя образ,твоето лице,
и твоите протегнати към мен ръце.

Ръце и аз протягам,но все не мога да те стигна
твоят образ ми убягва и гняв във мене се надигна,
че ти си моята илюзия,една красива мечта,
но въпреки това аз чувствам,че те има някъде в света.

Знам,че точно ти си за мен отреден
щом се срещнем от моята любов ти ще бъдеш победен
и заедно ще преоткрием хиляди неща,
и ще бъдем вечно двама,дори и във смъртта.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??