Jul 11, 2015, 6:30 PM

Вяра 

  Poetry » Phylosophy
392 0 1
Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива.
Някога и аз вярвах, че с омраза врагът се побеждава,
но тоз враг всеизвестен защо, кажи ми, съществува?
Не сме ли и аз и ти и всяка гадинка
и всеки звяр и всяка птица -
не сме ли ние всички деца на една земя?
Злобата е вирус - долен гнет!
Предава се от човек на човек и от век на век, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??