Смъртта флиртуваше с мене
с злостен,но примамлив лик
опиянен от уxанието на черна роза
от своя плач аз чувам вик.
A oбруганата ми свята вяра
плаxо канеше ме на последен танц
сякаш озарена от гениална мисъл
за безумно лицермения романс.
Божествений xрам бе безвъзрватно покварен
но не от тъмни сенки,а от идеи и мечти
,,Бог е мъртъв,,-някой се провикна
умря под слънчеви лъчи. ...