Вяра

Apr 7, 2007, 10:31 PM

Poetry

737 0 0

Вяра
Миг оставяш се на отчаяние,
то поглъща те лавинно.
Спираш да дишаш природното ухание,
Изгубваш всичко невинно.
Стъпваш по тревата,
не виждаш как цвета `и ти говори.
Струва ти се, чевървиш на място.
Отчаяние завило те е властно.
Чуваш глухо гласът на твойта вяра,
Притисната в кюше на тъмно.
Тя драпа преди тебе да извика, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вяра

Want to read more?

Random works