В студеното,
времето забавя своя ход,
а без Вяра то съвсем замира.
Неприет и отвергнат ли е Бог,
душата неудовлетворена си отива.
Вярата живее в сърцето,
Тя е онази мъничка искра,
с която светят очите на детето,
която сее из ефира доброта.
Вярата енергия е най-чиста,
пътеводна, ярка Светлина,
изворна вода жива, бистра,
най-кратък път,
към сътворяването на мечта.
Вярата е и чувство на копнежност,
към онази най-далечна висота,
неподправена, благородна нежност,
даряваща човека с непонятна красота.
Защо написах тези строфи?!
Сами дойдоха по вятъра в нощта,
попиха в мен премръзнали и боси,
разцъфна пролет в моята Душа!
'' Сами дойдоха по вятъра в нощта
попиха в мен премръзнали и боси,
разцъфна пролет в моята Душа...''
Да ти призная честно, рядко се отбивам в ''поезия'', но вече ще го правя по-често, обещавам.