Nov 19, 2007, 4:18 PM

Вяра? 

  Poetry » Phylosophy
1169 0 10
Аз нямам Вяра
в хората, в света...
Аз нямам Вяра в теб,
аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -
СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ -
Твърда, гранитна скала насред океана,
скалата, в която се разбиват кораби.
И ако някой корабокрушенец види в нея спасителен бряг и доплува до мен,
среща остри ръбове и камънаци, окървавява ръцете и краката си, но не може да се изкачи.
В стремежа си да се покатери не вижда входа към топлата пещера, в която би се спасил, би намерил чист извор сладка вода, би полегнал на мек дъхав мъх, би живял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвана All rights reserved.

Random works
: ??:??