На Ена
В краткото затишие пред буря
с гръд дълбоко въздух си поемам.
Оцелявам пак като по чудо
с болката, пулсираща до време.
Имам срещу мълниите броня:
вярата, от всякога по-жива.
Пак изгрява слънце след пороя
и по детски днес му се усмихвам.
© Вилдан Сефер All rights reserved.