Nov 16, 2009, 7:41 AM

Вяра 

  Poetry » Phylosophy
967 0 34

                                                     

                                 

                               На Ена

 

 

 

В краткото затишие пред буря

с гръд дълбоко въздух си поемам.

Оцелявам пак като по чудо

с болката, пулсираща до време.

 

 

Имам срещу мълниите броня:

вярата, от всякога по-жива.

Пак изгрява слънце след пороя

и по детски днес му се усмихвам.

 

 

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??