Dec 4, 2007, 11:11 AM

Вяра 

  Poetry
599 0 15
Следите ни се губеха в потъващите пясъци,
а гласовете ни изригваха в протестни крясъци,
че тясна се оказа житейската ни дрешка,
че младостта ни бе попарена от чужди грешки,
че често скланяхме глави пред груби варвари,
че вместо с хитове представяхме се с кавъри.
Но с гордост съхраняваме студентските си книжки,
макар да бомбардирахме света с въздишки,
че носим орисията на скитници,
мечти и мисли на сърдити битници,
души, разтърсени от нелечими рани,
от трусове житейски, от престъпност на тирани. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??