ВЯРА
Колко е хубаво лятото знойно,
как пречиства душата ми лятната нощ!
Сред милиони звезди и едно пълнолуние
се разделям завинаги с навика лош.
И зачерквам всички минали дати,
слушайки само свойто сърце.
Плесента се отронва от моите длани
и отровата бяга от мойте ръце.
Някакъв пътник при мене се спира
и предлага богатство да ми даде.
Не човек! Дявол в образ човешки ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up