Dec 22, 2014, 1:56 PM

Вяра 

  Poetry
474 0 5

В душата ми

кандилото

не спи.

Иконите във храма ми

не спират да сълзят.

Очите на едни изтичат,

а другите избождат своите

сами.

В това успяхме, мили хора.

Докато сънувахме, че сме добри.

Със залостени врати

и граници,

сърца заключени.

Сега се будим

и студено е.

До смърт студено!

Единствено кандилото

гори.

 

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??