В душата ми
кандилото
не спи.
Иконите във храма ми
не спират да сълзят.
Очите на едни изтичат,
а другите избождат своите
сами.
В това успяхме, мили хора.
Докато сънувахме, че сме добри.
Със залостени врати
и граници,
сърца заключени.
Сега се будим
и студено е.
До смърт студено!
Единствено кандилото
гори.
© Кирилка Пачева All rights reserved.