Dec 10, 2006, 6:39 PM

Вяра и надежда ... 

  Poetry
652 0 17
Погледни ме, повярвай ми мили
споделям с теб трудните ни дни,
там змии усойници гнезда са свили
грозно съскат, тровят нашите души.
Сълзя, но тайно, за да не видиш,
аз много сила трябва да ти давам.
Крещи ми се, но няма да ме чуеш,
че писъка на болка в мен сподавям.
Сълзят очите, сърцата са раздрани
сподавен стон в гърдите задушава.
Вървим, превързваме дълбоки рани
макар и труден живота продължава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Random works
: ??:??