mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Sep 28, 2015, 11:51 PM  

Вяра и неверие 

  Poetry » Phylosophy
473 0 2

Премного пъти виждаме смъртта:

понякога е стара, друг път – млада,

невинаги с усмивка на жена;

преддверие към рая или ада.

 

Нечакана, тя тръгва си сама,

готова ненадейно да се върне

за някой клетник, молещ се в нощта –

поискала в съня да го прегърне.

 

Но вярвайте в живота си дори

когато той заложен е на карта,

дори когато почне да кърви,

дори когато губите в хазарта.

 

Защото неподкупната съдба

Творец е на живота и Земята,

а призрачната сянка на смъртта

не може да затули светлината.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??