В градче познато, до порутен дувар,
посядаше често един художник стар.
С посмачкан скицник, молив във ръка -
в картини превръщаше свойта душа.
Нарисувай, художнико, вярата чиста,
щипчица надежда ти пусни на листа,
за цвят-прашинка от любов щастлива
и подари ми после картината жива.
Тогава денят ми по-светъл ще стане,
ще изчезне болката от невидима рана,
която сърцето отдавна присвива…
Благодаря ти, художнико, ...