Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.
Когато се изгубя сред тълпата
и търся пътеводната звезда,
отново се потапям в тишината –
сърцето ме повежда към брега.
Когато ми убягва добротата
и всичко гледам с черни очила,
спасителният пояс ми подхвърля
не кой да е, а любовта! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up