Oct 30, 2009, 7:23 PM

Вярната пътека 

  Poetry
379 0 2

ВЯРНАТА ПЪТЕКА

 

Ако знаех твоята пътека, дъще,

непременно щях да ти я кажа.

Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща

изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа?

 

Или на морето, което след адски прибой

върху лунна постеля спокойно си ляга?

Или на онзи разюздан порой,

дето към пропасти винаги бяга?

 

А ние? Ранени от обич да вием

или да пеем от болка и горест

като пресипнали гларуси. Това ли сме ние?

Викай, дъще, викай на помощ неволята!

 

А аз ако знаех пътеката, вярната, дъще,

по нея първа щеше да преминеш ти.

И няма смисъл вечно да си ми намръщена,

намери си я сама и сама си я върви.

 

Но запомни от твоя ретрограден татко,

че най-красивата пътека е и най-кратката.

 

 

 

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??