Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава,
когато от заблуди обладан,
пристъпях бос по бялата жарава -
в несвяст, от луди бùлета пиян!...
Прегръщаше ме нежно, мълчаливо -
най-вярната от всички на света -
една любов от живите по-жива,
любов с болящо име - Самота!...