Надежда за слънчев ден съзирам.
Тя с капки роса ме застила,
в пролука сред облачен прах,
препуска ли, препуска със бяг!
С надежда денят слънчев осъмва.
Тя цветята с дъха си разцъфва,
целува ги неусетно с копнеж,
и ги разлиства с вяра на поет!
Надежда в слънчева пролука идва.
Танцува в красива одежда,
с катарзис не един и два,
в часа на бяла светлина...