Jul 14, 2017, 9:14 PM

Вярвай в мен! 

  Poetry » Love
358 1 5

Автор: Генка Богданова

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?

Нима те мъчат мисли невъзможни?
Съмнението ражда чувствата тревожни.
Знаеш, че със тебе с радост съм се сляла.
И без теб не зная как ли бих живяла?

Душите ни отдавна, мили, се откриха,
любовта ни днес спокойна е и тиха.
Стига ми да чувствам топлото ти рамо,
стига ми дори усмивката ти само.

Моля се на Бог до теб да остарея,
сетният си ден със теб да доживея,
ти да ме изпратиш в оня ПЪТ ДАЛЕЧЕН,
а ТАМ да ме откриеш (пак на мен обречен!

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??