Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза.
Ще се промуши събудена водата
в нетърпеливата подземна гръд.
На моя прозорец ще свети звездата,
да покаже на лятото новия път.
Протягам погледа си там,
към затрупаните ни години.
Няма ги твоите стъпки, но знам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up