Вярвам в себе си...(вече)
Вече са ми казвали, че не ставам за нищо
и че въздухът, който дишам ми идва в повече,
приковавали са ме между стената и меча-
бях загубила дори, желанието си да плача...
Но ето, че завърнах се, за последната си надежда - хванах се!
Завърнах се от смъртта с нуждата от нов живот...
Вече стъпих с краката по небето и с крилата на земята
и назад вече няма да погледна, освен ако не е за добрите спомени...
Вече не съм предубедена, със предразсъдъците ми се боря,
страховете искам да изпратя към щастието да бъдат себе си,
като мен, като всеки...и малко всъщност ги признават за сили - каквито са... ...