Aug 3, 2022, 3:48 PM

Вятър 

  Poetry » Love
273 0 2

И ти като вятъра,
мнаваше около мен,
през мен.
Докосваше ме.
Усещах те.
Понякога настръхвах,
от студените ти ръце.
Понякога ме стопляше,
галейки ме с топлия ти полъх.
Чувах те,
но не те виждах.
Единствено виждах следите,
които оставаше след себе си,
а именно - буря в мислите ми.
Ти беше вятър,
а аз просто поредното листо на клона,

пълен с листа,
Всички потрепваха заради теб.
Всеки искаше да те докосне.
Всъщност аз никога не съм искал...
Или поне така си мислех,
докато не го направих.





© Николай Божков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво наистина, само, че може ли да уточниш, ти поезия ли пишеш или проза. Защото за мен има мисъл и идея, виждам какво искаш да опишеш, но не ми звучи като поезия, а като проезия. Иначе поздравления за това, че си се опитал да създадеш нещо, писането на стихове не е лесна работа. Продължавай
  • Много е хубаво! Поздравления!
Random works
: ??:??