May 18, 2008, 10:32 PM

Вятър 

  Poetry » Other
647 1 12
Не слушай, ветре, птиците в небето,
подплашени от буйния ти нрав,
а слушай своя порив на сърцето.
То не признава жалък птичи страх.

Не се заглеждай в трепетите звездни,
ни в слънчевата златна светлина,
че блясъците парят до горещост,
опустошават чистата душа.

Не вдишвай аромата на цветята,
уханието само ще те спре.
Твоят танц осмисля свободата.
Размятай грива, разпери криле.

Не вкусвай плодовете, съблазнили
безволев мъж във Райската градина,
че грях и подлост в себе си са скрили...
От сока им доброто се убива.

Бъди естествен, тръпнещ от копнежи,
от напор обладан като мечта.
Понякога гальовен, друг път режещ,
необясним със думи за света.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??