ВЯТЪР БРУЛНА ТИШИНАТА
... вятър брулна тишината – листопадите отвя,
скитниче без дом и плата, спря в печалните нивя,
вдигна прашна пашпалига върху гърбавия път,
циганин ли сватба вдига татък есенния рът? –
изпламтяха – дълги свещи, две тополи, три върби,
жълта пита в празни пещи – месецът харман кълби,
в барата денят търкулна тръненото си валмо,
и мъглата в дол и урва чепка мръсно повесмо,
мене в есента безмълвна кой ли вятър ме довя? –
с пазва мушмули от хълма слизам в крайните нивя...