Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах...
Спорих до прегракване със себе си,
да обикна вятъра успях,
други свидни хора ненамерил си...
Теб видях! – в дъждовната вода...
По разкаляния път блестяха локвите,
по цветята – капчици роса –
от човешки поглед недокоснати.... ...