Вятър ме повя

Feb 28, 2005, 1:33 PM

Poetry

1036 0 0

Споменът отдавна избледнял
за нежност малка, зажаднял.
На яве да излезе пак напира,
но нещо вътре го възпира.
Избива всичките прегради
паметта побягва ужасено
потта се стича на талази
усмивка гасне примирено.
Останах сам на двора
птиците нещат да пеят
тръгнах към обора
врабците над мен се реят ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вятър ме повя

Want to read more?

Random works