Sep 16, 2009, 2:21 PM

Вятър полигàм 

  Poetry » Erotic
800 0 5
Ах, как прекрасен бе мигът, когато,
мечтаейки любов, без свян - всецяло -
отдаде се на вятъра жената.
Сканира с устни голото й тяло
немирникът. Разроши й косите,
на топчица се сви между бедрата,
с целувчица открадна от очите
лазура им. Вълшебната позлата
на раменете палаво погали.
А тя трептеше като вейка. Няма
от щастие. За жалост не разбрала,
че си играе с вятър полигàм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??