Вятър-сватба
Гледала в нощта отгоре
самодивската Луна
как заспиват вкъщи хора,
уморени от деня.
А навън бушувал Вятър -
сватба вдигал над света,
стара майка му земята
и простора син - баща!
Думкал по вратите тъпан,
бил в прозорците дайре,
гръмвал с някой клон пречупен - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up