Apr 11, 2005, 1:07 AM

Вятърко 

  Poetry
693 0 2

По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев


През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени.
Перцето полъх е гальовен Вятърко,
мелодии твори с очи засмени.

Тръпчинките раздвижили пространството
са устни, свити в пясъчен часовник.
Обръщам колба с време наобратното,
забравена на скрина на къщовник.

В безвремието тичам с обич Вятърко,
в торбичка нося думите си само.
Косите ми са нежни струни Вятърко,
мелодии написани през рамо.

Така са боси чувствата ми Вятърко -
пътеките нагоре са трънливи ...
От дълъг път сме изнурени Вятърко,
но като скитничета сме щастливи.

© Йоанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??