Вятърко, вятърко, срещна ли селото -
моята ранна и първа любов,
пареща още под бръчките челото,
чиста и свята като благослов.
Ти със априлския повей донесе ми
бялата къща, извисила бой,
дъх на разцъфнали клонки, примесени
с меко жужене на пчелния рой.
Както медът им по питите в кошера
в моето детство дъхти аромат.
Баба ми сутрин на масата носеше
мляко горещо и ръжен комат. ...