На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност,
по острите завои на снагата му нетрайна,
изпращам ти парченце закъсняла нежност
и пъстроока буря от желание безкрайно.
© Даниела All rights reserved.