Вятърът - моят живот
Дойде като миг и си тръгна.
А някога във мен бе живял...
Скъса моята риза последна,
а от мен нарисува пожар.
Там, на кладата, беше сърцето ми,
за да вижда през мойте вени,
че светът е прекрасен, щом двама
срещнат в бурите свойте души.
Със дъжда ме прегърна на тръгване
и прокапаха думите дълго неказани.
Свечери се небе от сбогуване
във очите със сиви и тягостни дни...
Не пожалих нозе да го търся
и ръце да протягам насън,
даже в шепа му дадох душата си,
за да върна пак вятъра в мен.
Той се скита навярно в пустини,
прежаднял за капка любов,
или дивни оазиси чудни
го напиват със трепетен зов.
Ако някъде, някой го срещне,
да не казва за мойта любов.
Пиша стихове и още се смея,
но вятърът беше - моят живот.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Джейни, Поздравления!
-
И то как ги пишеш тези стихове...
А кога ли ще спрем да гоним вятъра, Жени?... -
Пиши и се смей!
Пък вятъра нека си вее.
Поздрави,Джейни! -
страхотно...и нежно и красиво и обичащо...
милата ми Джейни...с обич. -
Продължавай! Ще се върне!
-
Страхотен стих, миличка!
-
Вятърът!
В природата му е заложено непостоянството.
Но и аз го обичам.
Защото е непредвидим...
Привет, Джейни! -
... красиви трепети... неустоими
-
"Скъса моята риза последна,
а от мен нарисува пожар."
Джейни!!! Поздрав! -
Тоя вятър зажаднял за любов пак ще се върне при теб! Чудесен стих!
-
Поздрави, Джейни! Кой ли е бил този събрат...!? Дали сухият пустинник...или нежният морски бриз, или горският фьон...!? Във всички случаи е бил щастливец! Сърдечно! Неустоим стих си създала!
-
Вятърът - неукротим, неустоим,
от който Пролет се зачева...
Джейни - той може би също търси - теб - Ева... -
И отново ще бъде твой живот вятъра!
Прекрасен стих! -
Невероятен стих!Истински силно вълнуваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
