Apr 8, 2011, 8:33 PM

Вятърът се люби във полята 

  Poetry » Love
1361 0 12

Вятърът се люби във полята

с дългокоси дъхави треви –

нежен шепот, тайнство свято,

залезът ги в зарево зави.

 

Полъх влюбен, полъх – ласка,

жар и влажна мекота,

вятърът не иска да угасне –

носи в шепите си любовта.

 

Обещава, че ще се завръща –

утрото осъмва във сълзи

и земята жадно ги поглъща

в своите пресъхнали гърди.

 

Как да го догонят в миг тревите,

сепнати от нежен зов?!

Те остават от печал убити

и изпепелени от любов.

 

Живка Юрукова

 

© Живка Юрукова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??