Aug 1, 2024, 4:03 PM

Въгленът на вярата 

  Poetry » Love, Phylosophy
222 1 0
Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда
и тихо ми шептеше обещания,
за страсти денонощни и за нежност,
а всъщност ме обрече на страдание.
И само мен ли нарани със необичане?
Та аз съм виждал хилядите хора,
настъпили се тежко - до безличие,
дори потърсили утехата във гроба... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??