Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак,
храни го сутрин с чепата и крива тояга.
Тишината разрежда с греян първак –
тъй с години душата за пътя ù стяга.
На задушница лани отиде на гробища,
с голи ръце скуба тръне и троскот.
Колко сълзи изплака, цяло пороище,
жена си да върне. И... се скара със Господ. ...