Залезът зимен е – светва, угасва –
хвърлен на покрива остър зъб.
А срещу уроки, обич нещастна –
лунно мънисто над стария дъб.
С мъка изтръгвам стрелата лъчиста –
тъмна магия е вълчият вой.
Пия от извор, водата му – чиста –
вдигам наздравица – мой е пак, мой!
Колко е мой, питаш – от ден до пладне!
Горе луна пак – сребрист вълкодав.
Смях се, пирувах – останах си жадна –
с вълча магия – без вълчи нрав! ...