May 10, 2014, 10:01 AM
Вълче пълнолуние
Кожухът разкъсан точно след зимата.
Във вълчите стъпки месечинки-жълтици.
Кърваво стене каквото сме имали.
Другаде с други замина вълчицата.
Въпреки всичко обичаме някого
и по нощите разделите пием.
Тез, що ни любят, тях ги не чакаме.
Тез, що си тръгват - ей по тях вием.
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрав! Хареса ми много посланието!
-
До оня ден, във който -
увлечен по вървищата на младите сърни,
ще срещна звездочелата вълчица на съдбата...
И ако от любов
във гърлото ми остри зъби впий -
ще падна във обятията й -
оглупял, дръглив и непохватен...
С цялото ми уважение - позволих си да те продължа с нещо мое.
Благодаря ти, че ме развълнува! -
Въпреки всичко обичаме някого
и по нощите разделите пием. -
Типични вълци – единаци!Хубаво стихо!
-
Понякога сме вълци,понякога-агънца,а съдбата и любовта си умират от смях,за наша сметка.Аплодисменти!
-
Тез,що ни любят, тях ги не чакаме.
Тез, що си тръгват - ей по тях вием.
Ех, любов, любов...какво ли не прави с нас, проклетницата...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна прегризана от болка
достатъчна е, воят ми да побере."