Apr 29, 2020, 12:30 PM

Вълчи дни 

  Poetry » Phylosophy, Other
1003 7 8
Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието,
монументи изграждам за всяка убита сърна.
Скоро ще ме прогонят...
но в селото крещи досието -
"Не отваряйте, братя... не ще се засити с трева!"
Самотата ме дразни, не бих се предложил на нея.
За късмет - от късмета си пия и ям, ден за ден...
Щом в природните бедствия жив съм, неволно се смея ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??