Отдавна съм забравил що е лесно.
Не зная липса малко да боли.
Намирах те във стихове и песни.
Изплаквах те с молитвени сълзи.
А после избуяваха надежди,
от влагата във ъ̀глите на мрака.
Все още ме шокира тази нежност,
която бях забравил във душата си.
И тихо съм крещял от изнемога,
макар да осъзнавах, че са глухи,
онези най-безчувствените хора,
обичал ги до болка и разруха. ...