Вълчи вой прозвуча...
Кръвта ми се смръзна от ужас!
Всъщност... май проплака мойта душа -
като вълчица ранена, от зла участ.
В капана се хванах,
когато подавах за помощ ръка,
но като диво животно аз станах!
Просто прегризах от болка крака.
Сега силно кърви...
И душата ми вие с глас злобен.
Нека дълго време така да боли,
за да помня капана заложен!
© Паула Петрова All rights reserved.