May 28, 2011, 8:19 PM

Вълчица 

  Poetry » Phylosophy
1291 0 19

Сред шарените сенки на гората

вървях самотна, гологлава, боса.

Поледна ме с очите си брокатени

една вълчица -и ме омагьоса.

 

Аз търсех теб - по трудните пътеки.

Животът често обич подарява

на тези, дето стигат надалеко...

(Вълчиците самички оцеляват.)

 

И търсих те по стъпките на лятото,

в годините пред мен и във очите си.

Най-тъжните сълзи са непролятите,

а най- свободни всъщност

са вълчиците.

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??