smile2804 (Маринела Георгиева)
7 2
Jan 26, 2012, 11:02 AM

Вълчица 

  Poetry
489 0 1

Нощ мрачна и злокобна е,
луната,
в цялата си прелест
изгряла,
в черна река оглежда се.

Вой отвъд мрака.
Сива и красива, с жълти очи,
самотата нейна сестра е.
Самотата на вълчицата.

Воят неин
гората събужда,
между дърветата тя стои -
затворът неин е тази гора.

САМА -
без приятели,
сама -
без любов!
Вълчицата сама ще е до края!

Вълчица - това е образът ми през деня!

© Маринела Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??